НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
16
резултата в
5
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Вниквайки
в тях и обяснявайки техните отношения Питагор изяснявал пред учениците своята теогония.
Питагор запознавал новите ученици с основните принципи на своята тайна наука за числата, които са основните принципи на битието в живота, след което им разкривал пътя на еволюцията на душите. Питагор изложил тази наука в една книга, озаглавена Хиурос-логос - Свещената дума, която не е запазена, но принципите й се съдържат в по-късните питагорейски писатели. Така учениците на Питагор започвали изучаването на Свещената математика или науката за принципите. Питагор не считал числата като абстрактни количества, но като естествени и активни качества на Върховното Едно, на Бога, източник на Всемирната хармония. Науката за числата била една наука за живите сили на природата, на Божествените способности, действували в света и в човека, в макрокосмоса и микрокосмоса.
Вниквайки
в тях и обяснявайки техните отношения Питагор изяснявал пред учениците своята теогония.
В храма на музите Питагор предавал на своите ученици вътрешната страна на учението. Той казвал, че музите са земно изображение на небесните сили, чиято безплътна и възвишена хубост учениците съзерцавали в себе си. Също така той ги учил, че те трябва да проникнат до Централния Огън на вселената, до Божествения Дух, за да проникнат заедно с Него във видимите му проявления. Той ги учил, че Бог, Несъздаденото Същество е Великата Единица, Великото Едно, творческият Огън на вселената, Духът, Който сам се движи, Великият Непроявен, творческата мисъл на Когото създава световете. И само сливайки се с Него, човек може да вникне в Неговата Същина.
към текста >>
И само сливайки се с Него, човек може да
вникне
в Неговата Същина.
Вниквайки в тях и обяснявайки техните отношения Питагор изяснявал пред учениците своята теогония. В храма на музите Питагор предавал на своите ученици вътрешната страна на учението. Той казвал, че музите са земно изображение на небесните сили, чиято безплътна и възвишена хубост учениците съзерцавали в себе си. Също така той ги учил, че те трябва да проникнат до Централния Огън на вселената, до Божествения Дух, за да проникнат заедно с Него във видимите му проявления. Той ги учил, че Бог, Несъздаденото Същество е Великата Единица, Великото Едно, творческият Огън на вселената, Духът, Който сам се движи, Великият Непроявен, творческата мисъл на Когото създава световете.
И само сливайки се с Него, човек може да
вникне
в Неговата Същина.
Той прилича на невидим Огън, на невидима Светлина, поставен в центъра на вселената, подвижния пламък на който прониква всички светове. Но понеже Бог е вечна хармония, човек може да се слее с Него само когато и той се превърне в хармония, което ще стане, когато даде възможност на Божествената искра в него да се разрасне в буен огън. Тогава Бог слиза в човешкото съзнание и човек ще участва в Божественото Могъщество. Тъй щото, Бог има за свое число Единицата, което съдържа Безкрайността. За свое име има онова на
към текста >>
2.
VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ
 
- Константин Златев
Следователно, ако сме в непосредствен контакт с ума на Цялото - с Духа, - ще
вникваме
и осъзнаваме мотивите и същността на Неговите изяви.
Дънов въвежда фундаменталното понятие "Живата Разумна Природа", което на практика обхваща всичко съществуващо. От друга страна, цялата Вселена, както и нейните съставни елементи, съществуват в ума на Цялото, което наричаме Бог. За Него в Библията е казано: "В Него живеем и се движим, и съществуваме" (Деян. 17:28). Разумността в проявленията на Цялото, т. е. на Бога, са свързани с Неговата природа на Дух ("Бог е Дух" - казва Иисус Христос на самарянката в разговора Си с нея до извора; Йоан 4:24).
Следователно, ако сме в непосредствен контакт с ума на Цялото - с Духа, - ще
вникваме
и осъзнаваме мотивите и същността на Неговите изяви.
В този смисъл Паневритмията би могла да бъде определена като метод за връзка с Духа (универсалния, вездесъщ Божий Дух). До нас са достигнали думите на Учителя на ББ у нас относно упражнението от Паневритмията "Аум": "Аум е дума на Духа." Понятието "аум" е съставено от две срички: 1) "А" - това е първата буква във всички азбуки навред по земното кълбо; тя е символ на Бога в ролята Му на Творец, Носител и Създател на всемирния живот; буквата "а" изразява и самосъзнанието като степен от еволюцията на съзнанието; 2) "ум" - втората сричка от думата "Аум" разкрива универсалната истина, която осветляваме в момента - че първият принцип, стоящ в основата на всяка творческа или разумна дейност, е именно умът; включително и вече подчертания езотеричен факт, че Бог се проявява чрез ума. II. Принцип на съответствието (аналогията) Херметическата философия изразява този принцип по следния начин: "Каквото е горе, това е и долу." Съдържанието на принципа е свързано с друга универсална истина - между всички неща в света, между всички обективни реалности в Битието има подобие, съответствие, аналогия. Това, което възниква в духовния свят, рано или късно се проектира във владенията на материалното.
към текста >>
То крие в себе си идеята за Божественото пробуждане на живота, за четирите годишни времена, радостта на даването и на всички ония състояния, през които минава човек в своя живот." Затова е от такава подчертана важност да
вникнем
в смисъла на всяко упражнение, във връзката му с Цялото, в значението на всяко движение и в неговото духовно съответствие спрямо вътрешния свят на човешкото същество.
В тази си роля Паневритмията изпълнява функциите на обмен и връзка между световете на Проявеното Битие. Основополагащите принципи на нейните движения са еднакви за цялото жизнено космично пространство, за цялата Вселена. Тази е причината мястото на паневритмичните упражнения да бъде строго определено в общия план, в глобалния аспект на Промисъла на Твореца. В подобен контекст са и разсъжденията на Учителя П. Дънов: "Колелото на Паневритмията е едно малко повторение на огромното световно колело, по което протичат силите на макрокосмичния живот.
То крие в себе си идеята за Божественото пробуждане на живота, за четирите годишни времена, радостта на даването и на всички ония състояния, през които минава човек в своя живот." Затова е от такава подчертана важност да
вникнем
в смисъла на всяко упражнение, във връзката му с Цялото, в значението на всяко движение и в неговото духовно съответствие спрямо вътрешния свят на човешкото същество.
Правилното изпълнение на Паневритмията крие за участника в нея най-примамливата възможна награда: " Упражненията от Паневритмията са като преддверие за Божествения свят. Някои от упражненията от Паневритмията влизат в Божествения свят, други - в духовния, трети - във физическия. Научете се да ги играете правилно" (Учителят П. Дънов). Като червена нишка в смисъла на Паневритмията е втъкана връзката между земното и небесното, между Духа и материята, между душата и тялото на изпълнителя. Упражненията въздействат едновременно и върху телесното, и върху психическото естество на участника.
към текста >>
Тук
следовникът
на ББ преминава през един от най-трудните изпити - този на Йов.
Чрез тези упражнения, динамизирайки силите и енергиите на новозаветния живот, разрушаваме втория психически блокаж в съзнанието, свързан с проявите на Любовта като чувство в астрал- ния свят. Животът на праведния е представен в Пентаграма от лъча на Правдата, а в Големия цикъл - от "Слънчеви лъчи". Душата на този етап от развитието си започва да осмисля великия План на Бога-Творец, живота - като единство, и своето място в него. Чрез десетте движения на "Слънчеви лъчи", динамизирайки силите и енергиите на живота на праведния, разрушаваме третия психически блокаж в съзнанието, свързан с проявите на Любовта като сила в света на мисълта (умственото или ментално поле на Космоса). Животът на окултния ученик започва по лъча на Любовта в Пентаграма.
Тук
следовникът
на ББ преминава през един от най-трудните изпити - този на Йов.
От този момент нататък Йов - образ на човешката душа - не е вече праведен, а става ученик по духовния Път. Човек навлиза в шестия стадий на своето еволюционно развитие - Посвещение. По лъча на Любовта ученикът се свързва с първия период (декада) от епохата на Водолея, която настъпва с идването на Земята на слънчевите деви (ангели) от планетата Нептун - носители на универсалната Любов. Те съдействат на ученика да развие смирение и кротост. Движейки се по лъча на Мъдростта, ученикът се свързва със силите на втория период (декада) от епохата на Водолея, със синовете на Мъдростта, които ще дойдат от планетата Уран и ще поставят основите на новата духовна наука.
към текста >>
3.
III. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БИБЛИЯТА
 
- Константин Златев
В този смисъл „тесните дрехи“ свидетелстват за неспособност да
вникнем
в истинския смисъл на Словото.
Формите и нормите трябва да се изменят съобразно нашата възраст също тъй, както се сменят дрехите на малкото дете според растежа му. Това значи да искаме от Господа дух съобразно нашата възраст. Когато дрехите са тесни, те стягат и затова трябва да бъдат разширени. Същият закон важи и за природата.“ В приведения цитат под „нашата възраст“ Учителят П. Дънов очевидно разбира степента на духовна зрелост на личността.
В този смисъл „тесните дрехи“ свидетелстват за неспособност да
вникнем
в истинския смисъл на Словото.
Затова те „стягат“ и изискват разширяване – разширяване на съзнанието до мащабите, позволяващи му да обгърне Откровението на Божия Дух и да извлече от него есенцията на вечния живот. Бог разбира безпогрешно всички човешки езици. Ала най-добър е Той в познаването на човешкото сърце. Затова и Словото Му достига с лекота право там – в духовния център на нашата индивидуалност. И не се нуждае от превод, понеже е изтъкано от нишката на Духа, в Когото и от Когото е роден всеки от нас: „Как говори Господ на човека?
към текста >>
Не е достатъчно само да отваряш и затваряш Библията, но сам трябва да станеш жива Библия.“ Това напътствие е придружено и с точен алгоритъм за
вникване
в библейския текст, който откриваме на друго място в Учителевото Слово.
Той трябва да е разрешил материалните въпроси. Това не значи, че той трябва да се откъсне от физическия живот, но не трябва да се товари с работи, които не са по неговите сили.“ При работа с Библията смисълът е съсредоточен в това, не колко пъти си прочел даден пасаж, а как си го прочел, до каква степен Божието безсмъртно послание е открило благодатна почва в съзнанието ти, как си засял семето на Истината, как го отглеждаш и каква реколта би могло да даде то в заключение: „Някой казва: „Какво да правя повече? Чел съм Библията два-три пъти, няма защо повече да я чета.“ Може да си я чел хиляди пъти, това нищо не значи. Така трябва да я четеш, че да напишеш прочетеното в себе си.
Не е достатъчно само да отваряш и затваряш Библията, но сам трябва да станеш жива Библия.“ Това напътствие е придружено и с точен алгоритъм за
вникване
в библейския текст, който откриваме на друго място в Учителевото Слово.
В същия пасаж установяваме и изключителното значение, което той придава на смисловото и практическо обвързване на Библията с изнесеното от самия него в беседите и лекциите му: „Аз препоръчвам на всички ръководители да изучават добре Библията. Ще я прочетете един, два, до три пъти през годината. Ще прочетете и всичките ми беседи и ще си извадите от тях бележки на по-главните мисли и закони. Много важно е да проследите какво приложение може да имат тези закони за всеки от вас. Когато вършите тази работа, отгоре ще ви посетят по-напреднали ученици, а може да ви посетят и по-напреднали братя.
към текста >>
4.
Паневритмията
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
Най-важното за Крум било да подготви по-млади хора да научат Паневритмията правилно, да
вникнат
и да разберат духовния й смисъл и да го въплътят в тяхната игра, за да може да се реализира живата приемственост.
Той дойде да донесе новото разбиране, новите методи за новия човек, за бъдещия човек, човека от епохата на Водолея. Ако Паневритмията не се разбира и практикува така, тя губи своето значение и смисъл. Паневритмията е средство, чрез което ние се свързваме със силите, които носи Новата епоха. И когато се танцува, най-важното е нашето съзнание да бъде будно за тия нови сили, които сега идват от Новата епоха за новия човек. За да станем добри проводници на тия сили, ние трябва да живеем този живот, на който ни учи Учителят на Новата епоха Беинса Дуно.“*
Най-важното за Крум било да подготви по-млади хора да научат Паневритмията правилно, да
вникнат
и да разберат духовния й смисъл и да го въплътят в тяхната игра, за да може да се реализира живата приемственост.
Спомням си, че още в началото, когато се запознах с Крум, той помоли Катя Грива да ни покаже Паневритмията, да ни обучи добре с всички детайли. Дълго време се събирахме редовно всяка седмица в апартамента на Дора Иванова. Бяхме Дора, Дина Станчева и аз, Мария. Понякога идваха и други приятели. Работехме усърдно, Катя Грива ни показваше упражненията, проверяваше как ги играем, поправяше ни, докато ги научим добре.
към текста >>
Това обаче не може да бъде предмет на спорове, а е един стимул за духовно прозрение и по-задълбочено
вникване
в същността на този свещен танц.
Едни са усвоили най- общо движенията, други са видели и най-малките детайли и след това са ги възпроизвели. Трябва да се има предвид, че Учителят е дал движенията на Паневритмията, но те са описани от неговите ученици. Учителят е дал музиката на Паневритмията, но тя е записана от неговите ученици. При този процес са възникнали някои несъответствия, неясноти - факти, които трудно могат да се обяснят и решат. Също така Учителят е правел и малки промени в някои детайли.
Това обаче не може да бъде предмет на спорове, а е един стимул за духовно прозрение и по-задълбочено
вникване
в същността на този свещен танц.
В четирите евангелия на Новия завет едни и същи явления и факти са описани в различна светлина и детайли в зависимост от възможностите на апостолите. Това дава по-пълна, цялостна картина на събитията и целият свят с уважение го приема повече от 2000 години. По същия начин очевидците на Паневритмията описват някои малки детайли от упражненията различно, но това в никакъв случай не може да омаловажи духовните ценности на този свещен танц. Затова нека насочим вниманието си към духовния смисъл и символиката на паневритмичните упражнения, да ги преживеем дълбоко, да се докоснем до тяхната святост. Да се опитаме да разберем и да вникнем в принципите на Паневритмията, на разумните сили, които стоят зад тях.
към текста >>
Да се опитаме да разберем и да
вникнем
в принципите на Паневритмията, на разумните сили, които стоят зад тях.
Това обаче не може да бъде предмет на спорове, а е един стимул за духовно прозрение и по-задълбочено вникване в същността на този свещен танц. В четирите евангелия на Новия завет едни и същи явления и факти са описани в различна светлина и детайли в зависимост от възможностите на апостолите. Това дава по-пълна, цялостна картина на събитията и целият свят с уважение го приема повече от 2000 години. По същия начин очевидците на Паневритмията описват някои малки детайли от упражненията различно, но това в никакъв случай не може да омаловажи духовните ценности на този свещен танц. Затова нека насочим вниманието си към духовния смисъл и символиката на паневритмичните упражнения, да ги преживеем дълбоко, да се докоснем до тяхната святост.
Да се опитаме да разберем и да
вникнем
в принципите на Паневритмията, на разумните сили, които стоят зад тях.
Това изключително много ще ни помогне да изпълняваме правилно движенията и на физическия план. ------------------------------------------------------------------------------------------------- *Този текст е диктуван от Крум Въжаров на Мария Митовска.
към текста >>
5.
Глава четвърта: Семинаристът
 
- Атанас Славов
С мини, с не знам какво! Кога щеше да
вникне
във всичко това, кога щеше да го обхване и да го разбере! Как така Бог е решил да го вземе в ръцете си и да го носи напред и напред, нагоре и нагоре! Как така да му върви! Автоматични камера 1889 в Чикаго Онли Ричууд (който започва своя „вяра“ по време на Гражданската война) открива с тридесет души храм на „Ордена на Магите“, и това е трета астрологическа религия в САЩ.
А останалите сгради в гората? Едно общежитие, друго общежитие, трето общежитие, библиотека, пет двуетажни къщи за петимата професори, обори, работилница - всичкото това построено от едно семейство и преди няколко години купено за семинарията. Не можеше да бъде! Толкова бедни и толкова богати! Само че бедните - кажи ги като приличните българи, а богатите - десет, двайсе пъти по-богати от богатите хора в България. Със собствени, не държавни железници. Със собствени параходни компании.
С мини, с не знам какво! Кога щеше да
вникне
във всичко това, кога щеше да го обхване и да го разбере! Как така Бог е решил да го вземе в ръцете си и да го носи напред и напред, нагоре и нагоре! Как така да му върви! Автоматични камера 1889 в Чикаго Онли Ричууд (който започва своя „вяра“ по време на Гражданската война) открива с тридесет души храм на „Ордена на Магите“, и това е трета астрологическа религия в САЩ.
1889 в Ню Йорк вестниците широко рецензират новоизлезли в началото на годината нови книги на теософката мадам Блаватска. 1890 покрай строежа на железниците на Запад изникват 60 нови града, в които скоро излизат наредби за забрана на полигамията и на заселването на китайци. 1890 (26 април) в Ню Йорк Аделина Пати дава своя прощален концерт в Метрополитен опера. 1890 в Ню Йорк бива завършено второто здание на Медисън Скуеър Гардън. 1890 в Ню Йорк, в прочутия небостъргач Парк Роу Нюз Билдинг (където са групирани най-големите ежедневници) се помещава в.
към текста >>
На блестящия източен император Йоан Шести, известен като Йоан Кантакузин,
държавника
, генерала, императора, историка,- както и религиозния писател! Този ръкопис е рядко красив по отношение на хирографията и е оригинално произведение на блестящия император, монах и калиграф Йоасаф.
Палиографски добър образец на калиграфията от тринадесети век. Теологично това е пълен тезаурус на Марийоларията на древна сравнително добре запазена хартия. Пето. Йоасафът, или ръкописът на император Кантакузин, съдържа посланията на свети Павел и е безценен. Има още два ръкописа от същата ръка: единият в Лондон, другият в Париж. Датиран е не по-късно от средата на четиринадесети век, но вероятно е по-стар и е сигурно над петстотингодишен.
На блестящия източен император Йоан Шести, известен като Йоан Кантакузин,
държавника
, генерала, императора, историка,- както и религиозния писател! Този ръкопис е рядко красив по отношение на хирографията и е оригинално произведение на блестящия император, монах и калиграф Йоасаф.
Има сто и три фолия - твърд велум - единадесет на седем и пет осми инча - текстът е седем на четири и половина инча. Началните букви са с блестящо вермилионово зелено, много от тях са доста сложни, текстът е с дебел елегантен петит, двадесет и три реда на страница, очертани надлъжно по велума. Това, господин президент, смятам, че значително ще допринесе за прочуването на тази библиотека, която вече притежава толкова много, което е уникално и непостижимо като богатство.“ Как щеше всичко това да стане част от неговото знание, от образованието му? * Науката, това да заковеш истината за най-сложните неща на стената на знанието, винаги е имала огромна притегателна сила за Петър след идването му в Дрю. Това е било нова, всъщност непозната досега страница в образованието му.
към текста >>
Там, където е сърцето му обаче, там, където е мистичният прилив на знанието, което го прави
духовника
и учителя какъвто е, ще открием в поразителната му способност да наблюдава, да съзерцава, да умее да отваря душата си и да медитира.
Това, господин президент, смятам, че значително ще допринесе за прочуването на тази библиотека, която вече притежава толкова много, което е уникално и непостижимо като богатство.“ Как щеше всичко това да стане част от неговото знание, от образованието му? * Науката, това да заковеш истината за най-сложните неща на стената на знанието, винаги е имала огромна притегателна сила за Петър след идването му в Дрю. Това е било нова, всъщност непозната досега страница в образованието му. Години наред след връщането му в България ние ще го виждаме да подхваща различни начинания в областта на свързването на мистичното с точните знания и той ще ги следва с невероятно постоянство: наука, образование и вяра; цветове и тяхната мистична символика; анатомия, антропология и френелогия; астрономия и астрология. Всичко това е съзнателно усилие у него да проникне в една важна сфера, която смята, че е добре да се овладее.
Там, където е сърцето му обаче, там, където е мистичният прилив на знанието, което го прави
духовника
и учителя какъвто е, ще открием в поразителната му способност да наблюдава, да съзерцава, да умее да отваря душата си и да медитира.
Природата за него е стоте му научни библиотеки, хилядите му антични ръкописи - стари с милиони и милиони години; по-стари от човека. В Дрю има толкова много неща за съзерцаване, за които не е и помислял, толкова много неща, от които черпят вдъхновение дори учителите му (особено чичо Сам и чичо Джон, разбира се), които окуражават семинаристите за подобно съзерцание, че може безрезервно да се каже, че медитацията сред великолепното обкръжение на Дрю е втората, но не по-маловажна част от неговото образование тук. Разбира се, ако искаме да надникнем в тази страна на нещата, сегашния пейзаж, сегашното обкръжение - колкото и живописно и внушително, дори старите снимки, - няма да имаме представа какво се е виждало през очите на придружителите на Юфам, Милей и Стронг в леса, така млади и така впечатлителни. Няма, защото ще видим само това, което са външните очертания на източника на вдъхновението. А в медитиращото съзнание влизат не само очертанията, а и перцепцията, първичната интерпретация, духът на сетивно възприетото според културата на времето, според стила на съзерцаването, според тезауруса на текста на божественото в природата.
към текста >>
Докато учи в Медисън, стажът му като методистки мисионер частично протича в Манхатън и той за пръв път опознава града отблизо,
вниква
в неговата грандиозна сила, неговото великолепие и неговите противоречия.
1892 (12 октомври) в Бостън Петър Дънов се записва в Теологичес- кия факултет на Бостънския университет. 1892 (ноември) в Ню Йорк започва битката по защитата на телефонния патент на фирмата „Бел и Ко“. * Със започването на следващите две години от пребиваването на Петър Дънов в семинарията Дрю настъпва известна промяна. Уикендите му, които първите две години преминават в работа или в семинарията, или в проповядване като стажант в околните църкви в Ню Джърси, сега все по-често се свързват с Ню Йорк. Онова, което беше място за рядко и вълнуващо гостуване - постепенно все повече става негова втора работна среда.
Докато учи в Медисън, стажът му като методистки мисионер частично протича в Манхатън и той за пръв път опознава града отблизо,
вниква
в неговата грандиозна сила, неговото великолепие и неговите противоречия.
В самото начало на деветото десетилетие на века населението на Ню Йорк стремително надминава два милиона и двеста и петдесет хиляди жители. За сто години се е увеличило седемдесет пъти. Когато се връща в България през 1895 г., градът ще е надминал три милиона! Потокът на емигрантите все още е от Южна Италия и Източна Европа и сред източноевропейците са около половин милион евреи, които населяват стария квартал на германските и ирландските емигранти от предишната изселническа вълна. Долният Ийст Сайд - така се казва кварталът - става най-гъсто населеното място в света! В съседния квартал на юг - Китайския квартал, който е заселен преди четвърт век - сега швъкат над половин милион души. Още по на юг в съборетините, тресавищата и помията на Петте кьошета, гъмжат болести, престъпност, жестокости, които забележителният съвременник на Петър - журналистът от холандски произход Рийс - заснима за прочутите си репортажи и отразява в десетки скандални за времето статии поради критичността им към кметството и градската управа.
към текста >>
Сега накрая - нека погледна за миг назад; това по-бавно, по-тихо цъкане на
часовника
в мен, излизаш, нощ, и скоро тупането на сърцето спира.
И задрямва над белия лист. Буди се и дреме. Спи. И в купа хартия, решен, че ще рови, докато се сети какво търси, се показва някакво стихотворение. Стаята му, „дупката“, както й вика, където работи, има само едно прозорче, тясна е, трябва да извие листа да хване светлината, както е седнал на стола на малката маса: Довиждане, Душице моя!... (Свободен стих ли е; не е дотук, но звучи добре. ...не знам! Я да видим!) Довиждане, Душице моя! ...Сбогом, скъпо другарче, скъпа обич! тръгвам, не зная накъде, или какво ще е, или дали ще те видя пак, така че довиждане, Душице моя.
Сега накрая - нека погледна за миг назад; това по-бавно, по-тихо цъкане на
часовника
в мен, излизаш, нощ, и скоро тупането на сърцето спира.
Дълго живяхме, радвахме се, милвахме се; Прелестно! - сега раздяла - Довиждане, Душще моя! Ти ме остави да не бързам. Дълго наистина живяхме заедно, спахме, процеждахме се, наистина се сляхме в едно; и ако умрем, умираме заедно (да, ще останеме едно). Ако отидем където и да е, ще щем заедно да срещнем каквото стане. Може би ти сега ме насочваш към истинската песен (кой знае?). Може би ти си смъртното копче, дето се развива, дето се отвърта така, че сега накрая, Довиждане - и ура! Душице моя.
към текста >>
Когато обаче успя да се прехвърли в престижния сутрешен
ежедневник
„Филаделфия Инкуайърър“, ходенето вече нямаше значение, защото си струваше.
Беше щастлив, че живее в Кемдън, въпреки че работеше във Филаделфия, защото горещините във Филаделфия през лятото бяха нетърпими. Хазайката му беше майка на негов съученик от Бриджтаун и се чудеше как да угоди на гладника българин. Освен че трупаше какво ли не пред него на масата на закуска, пълнеше му кофичка храна за обяд. Георги работеше от осем до четири като словослагател във вестник „Айтъм“ във Филаделфия и биеше доста път, не можеше да се връща за обяд. Първо километър и половина през Кемдън, докато стигне до ферибота на река Делауер, след това прекосяване за два цента, и още километър и половина пеша до печатницата.
Когато обаче успя да се прехвърли в престижния сутрешен
ежедневник
„Филаделфия Инкуайърър“, ходенето вече нямаше значение, защото си струваше.
Вярно, че се работеше от седем вечер до два среднощ, но изкарваше по десет долара на ден - два пъти повече от семинаристите на Дрю. Сравнението не беше случайно, защото той ги знаеше - знаеше българските студенти из района. Бяха всичко някъде към петдесет души от България и Македония по него време и той - с това удачно преместване и със словослагателския занаят, придобит от американското училище в Самоков - изглежда, бе най-добре от всички. Въпреки че трябваше да пести за медицинския факултет, където искаше да влезе, можеше да походва. Не беше важното само да се изфука, че е успял, разбира се.
към текста >>
НАГОРЕ